След дълго чакане да се отворят вратите на Египет за туристите се осъществи моето пътуване. Използвах офертата на топ фирмата за екскурзии Мондел травел за записването ми. За тази екскурзия се оказа че те са партньор за записването към Марбро турс, които реално осъществяват екскурзията. И тъй като съм пътувал с Марбро в Дубай и съм доволен се записах. Умело са спестени някои подробности от пътуването обаче. Примерно никъде не ти се казва че за Кайро ще пътуваш в 2 часа сутринта, което реално е като нощен преход или че на връщане от круиза имаш преход 8-9 часа обратно с автобус, но това не е проблем и само да отбележа защото има и разглезени туристи, коит като чуят за такива преходи и ще се откажат.
Едва ли има по-известен обект на нашата планета от пирамидите и си е задължително посещението за всеки уважаващ себе си турист. Предварително гледах филми и прочетох няколко пътеписа. Не знам защо обаче имам чувството че някои от пътеписите нещо изобщо не отговарят на истината и са писани ей така просто и са подвеждащи. Първо пишат за някакъв хаос на летището - такъв не видях и всичко мина бързо. Единственото забавяне е да попълниш някакво картонче и ако имаш химикал в себе си всичко е много бързо. Заплащаш виза 25 долара и си готов. Други подвеждащи писания са за валутата. Не можело да се изнася египетска валута от страната - пълна лъжа. Дори от София може да си купиш египетски пари. Дори се набутваш ако си обмениш много египетска валута и ако не може да я изхарчиш никой не иска да ти даде долари или евро за нея и си я отнасяш в България. Целта на египтяните е да изхарчиш египетската валута в страната им и затова масово ти отказват да ти я обменят обратно. Има места даже ако дадеш голяма банкнота няма как да ти върнат ресто. масово се използва щатски долар. А доларчето ти отваря всякакви врати там дори и на забранени места. Валута може да обмените още на летището или в хотела на специален банкомат. Също ни подвеждат в разни пътеписчета че било забранено качването по пирамидите - изобщо няма никаква забрана и факт е снимката , която съм пуснал по-надолу.
След кратък полет бяхме настанени в хотел Hawaii Le Jardain Aqua Park 5 звезди. Външно хотела изглежда много добре с няколко басейна и разкошна градина. Храната е разнообразна и толкова много ястия, че се чудиш от кое да избираш. Не знам защо обаче чашите за пиене са много малки и се разкарваш многократно. Предлагат ти и някво евтино уиски. До тук добре, но стаите реално не са никакви пет звезди. Банята е зле. Първия ден нямаше топла вода. Каналът се запушва и водата дори може да излезе и извън банята. Стаите отговарят на 2-3 звезди нашенски. Хотела е отдалечен на 20 км от центъра и реално няма какво да правиш. Стъмнява се още в 18 часа. Първият ден е реално само за нощувка преди круиза. Проблема с интернета се решава бързо като закупите карта на водафон от магазинчетата в хотела или на летището. Аз закупих карта с 4 гига байта интернет за 12 долара и беше перфектен включително и в пустинята.
На следващия ден рано сутрин се насочваме към Луксор за круизния кораб, който се води 5 звезди. Обаче каютите са мизерия, като изключим огромния прозорец който имат да се наслаждаваш на Нил. Чаршафите са прекалено износени. Поглеждам възглавницата и на нея женски косъм. Решавам да взема другата и на нея също косъм. Повдигам завивката и отново на чаршафа косъм. Иначе на палубата има басейн и възможност да се плажува. Дори и за мен има дъмбели за фитнес.
Първият обект е Карнак - най-големият религиозен комплекс в света. Всичко е внушително и си заслужава да се види. Гигантски колони и статуи за които да се чудиш как са правени. Постоянно ще щъкат около вас египтяни да ви предлагат да се снимате с дях или те да ви снимат за да ви измъкнат доларчето.
След това се насочваме за нощно посещение на храмовете в Луксор. Всичко е осветено по такъв начин , че да изглежда мистично. Отново гледаме внушителни колони и статуи.
Решаваме да се разходим в Луксор с три привлекателни дами от групата. За да усетиш атмосферата на един град е най-добре да се разходиш в него вечер. Установих че и както в азиатските държави и Мароко, че ако изглеждаш по-внушително с фитнес тяло започват всички да те заглеждат и да те закачат. Тук явно Рамбо беше най-известната личност от филмите и постоянно ме закачаха и викаха Рамбо. Хората искренно се радват като видят някой по-здрав, а не като в България да викат тоя на какъв се прави ... Хората идват здрависват се с теб, искат да им покажеш мускули или искат канадска борба да играеш, децата се закачат, дори и по-съвременните момичета те заглеждат и се усмихват.. И тъй като бях с три хубави жени от групата някои почват да викат Казанова и се интересуват дали са ми съпруги и всеки пита откъде сме .... Там когато жените са с мъж никой не ги закача. Обаче не може да вървиш и 5 метра спокойно. Всеки ти предлага нещо за продаване и едвам се измъкваме с обещание че на връщане ще купим нещо. Файтонджии за по 50 стотинки ни предлагат 1 час да ни разхождат. Убеждават ни да не ходим на главната търговска улица, а да ни водели другаде ... От всякъде само звучи - уан долар .... чак вече ми липсва този звук като съм в България. Първоначално ти се предлагат главозамайващи цени, които след това смъкваш до съвсем нормална, но може би и тогава пак си прецакан щом е съгласен егиттянина, като имаш предвид че там живеят с по 100 долара на месец. Масово хората живеят от ден за ден в Египет. Не правят никакви планове за бъдеще. Въпросът е да изкара някой долар като прецака турист... Установяваме че прибягват до разни трикове като примерно трудно се виждат завършени къщи. Първият етаж е готов, а реално втория е започнат само. Идеята е да не плащаш данък , защото реално не ти е завършена къщата. А и там дъжд не вали , така че.. Имаш чувството че повечето хора са някви безделници там и не знам как оцеляват. Реално тази разходка си остана най-забавния момент в екскурзията. Препоръчвам да си купите швепс от там -ананас и лимон с мента са страхотни и цената е 1лв, но ще се опитват да ви ги пробутат за 2 лв навсякъде. За вода не се притеснявайте навсякъде ви дебнат да ви предложат 2 литра за доларче. Впечатление прави и присъствието на полиция на много места. По пътя има много контролни пунктове с въоръжена полиция с автомати и вишки с картечници. Дори и в автобусите има въоръжена охрана. поне се всява някакво чувство за сигурност.
Храната на кораба е добра също, но не с такова разнообразие като в хотела.
На другия ден е предвидено посещение на Долината на царете, където се намират 62 гробници на фараони, където е и гробницата на Тутанкамон. Екскурзовода ни предупреждава че трябва да платим 30 лв, ако не се лъжа за да можем да снимаме или да изберем варианта за подкуп на пазача в съответните гробници. Тъй като не сме наясно и правим грешката да плащаме голямата такса. също така и за Тутанкамон се плащаше 20 лв допълнително мисля. Оказа се че срещу 1 долар на пазача падат всякакви забрани за снимане. Имаше и европеец който бутна 10 евро за да снима мумията на Тутанкамон, докато една от групата даде само доларче. Реално в тези гробници няма какво да се види. Минавате по едни коридори с рисунки и тук таме някой саркофаг.
Следва фотопауза на колосите на Мемнон, които са пазели входа на към гробницата на фараона
Храма на Хатшепсут - първата жена фараон
Залезите по Нил са уникални.
Няколко снимки от пътя по Нил
Следва посещение на храма в Едфу
Следва посещение на Ком Омбо
Следва посещение на язовир Насър
Следва внушителният храм на Изида
Едно от приятните разочарования на екскурзията е сафарито в пустинята. Бил съм на сафари в Дубай и Мароко и имах база за сравнение. Които не бяха ходили на сафарита останаха доволни и ръкопляскаха. Първоначално се започва с каране на АТВ и трябва да платиш допълнително 3 долара за очила, а ако искаш и шал още 2 долара. Уж при връщане на очилата щяха да възстановяват доларите, но нямаше такъв момент. Следва каране на бъги. Това бяха реално новите неща за мен. В програмата пише екстремно каране на джип - направо се изсмях , защото такова нямаше, освен ако не смятат че джипа е минал върху някое камъче и се е раздрусал случайно. Който е ходил в Дубай на сафари знае за какво става на въпрос. Реално няма пясъчни дюни, които си представяте като ви кажат думата пустиня. Имам чувството че дори изкуствено беше докаран пясък на едно хълмче за заблуда. Всичко е само камънаци. За мен който не беше виждал пустиня пак си остана без да знае какво е пустиня. Следва яздене на камила - 20 метра - смешна работа - който е бил в Мароко знае какво е да яздиш камила в пустинята. Камилите се водят от деца и при слизане трябва да им дадеш 1 долар. Съпровождаме се и от фотограф, който наистина ви прави снимки с ефекти. Същия след това ще ви предлага и филм и снимки от сафарито. След това следва вечеря на открито. Програмата включваше традиционния дервиш, дете тровещо се с бензин за да пали факли и някаква отчайващо грозна и безформена танцьорка, която пропъди зрителите и се принуди да кани момичета уж да ги учи да танцуват.
И за десерт са пирамидите. За Кайро се тръгва в 2 часа сутринта. Самото Кайро не е впечатляващо с нищо. Около реката където има по-високи сгради е по-приятно, но реално нямаме време за разходка в града. Екскурзовода е египтянин, който е учил в България и знае перфектно български. Има добър подход като пуска майтапи и разказва случки от ученето си в България. И той се опитва да ни убеждава, че не роби са строили пирамидите. Първо се започва с хеопсовата пирамида и след това с автобус се стига до специална площадка за панорамна снимка. След което отново с автобус се стига до сфинкса. Има ограда и реално не можеш да пипнеш сфинкса.
Следва посещение на парфюмерия. На цените ще завидят и Хуго Бос и Кристиян Дьор. Предлагат разни козметики дето лекуват всичко и трябва просто докторите да фалират.
Следва посещение на музея в Кайро. Тъй като в Лондон в музея съм ги виждал подобни неща не мога да кажа че съм впечатлен. Поне маската на Тутанкамон видях, но е забранено снимането. И при тръгването си египетския екскурзовод не забравя да ни подсети, че може да му пуснем по 3 долара като не било задължително.....
В заключени мога да кажа, че Марбро си свърши добре работата в организационно отношение. Представителите на фирмата реално са водачи, които отговарят за настаняването и предвижването с автобусите и оказване на съдействие.
