Отдавна проявявам интерес към Виетнам и Камбоджа и най-после имах възможност да ги посетя. По щастлива случайност успях да се вредя да се запиша за фирмата СЕД Адвенчърс, където записването трябва да стане поне година предварително. Фирмата предлага най-изгодни финансови оферти и много по-голяма продължителност на екскурзиите и реално виждаш много неща, а не като другите фирми само няколко комерсиални града и само известни забележителности. Всичко е изпипано на ниво, а и хотелите са точно на централните части. Смея да твърдя че към момента това е любимата ми екскурзия. Единствена забележка имам към организацията на последния ден в Банкок, който е предоставен на водача да го организира и не е фиксиран от фирмата с конкретни неща. Добре че съм бил преди години в Банкок защото самият ден като изключим храмовия комплекс беше превърнат в посещение на битаци..... Просто за пореден път се убедих че българският турист се интересува главно от изкупуване на битаци и ресторанти. Рядко срещам по екскурзиите хора с предварителна подготовка какво искат да видят и да са проучили неща за държавите. Групата се води от водач, чиято задача е свързана с организационните неща и да превежда от местните екскурзоводи. Реално информация се получава от местните виетнамски екскурзоводи.
Стартираме с посещение на столицата Ханой. Още с първите стъпки разбираш че постоянно трябва да си нащрек да не те блъсне мотор. Толкова мотори не съм виждал никъде по света. Светофарите не означават нищо за хилядите мотори. Същите минават и по тротоарите. Реалният начин да пресечеш улицата е да тръгнеш смело напред без изобщо да се оглеждаш. Почнеш ли да се оглеждаш забрави че ще пресечеш. Никой не спира, а само те заобикаля. Няма да видиш някой да псува , тъй като всички са в нарушение. Относно цените ако купуваш от улицата нещо винаги си прецакан като чужденец . В маркетите цените са реални и виждаш как са те цакали на улицата.
Първо започваме обиколката с нещо забавно - уличка с преминаващ влак. Наистина е интересно.
Следващият обект е най-стария университет. Типично в китайски стил е всичко там. Ще видите и много монети хвърлени върху покрива. Ако монетата не се върне ще имате късмет да вземете изпита .
Следва площада с мавзолея на Хо Ши Мин и едно прекрасно паркче. Ще видите дълга опашка от желаещи да посетят мавзолея. Не е предвидено от нас посещение. Ще видите и колко скромно е живял Хо Ши Мин в парковият комплекс с къщата му.
Ето ви и примерен обяд за 9 долара
Цените в ресторантите не отстъпват на българските по нищо. Ако искате по-евтина храна трябва да си купувате от тази по улиците, иначе трябва да разполагате със сериозни финанси ако ще обикаляте ресторанти. Цените на кокосовите орехи варират от 1 до 3 долара. Тук бяха по-вкусни за разлика от тези които съм пил в Тайланд и Шри Ланка. Имат си и техен Ред Бул и е много сладък и го препоръчвам. От плодовете препоръчвам личи. За закуска в хотелите редовно нудъли се предлагат.
Следва посещение на атрактивния червен мост, който вече е страхотно осветен.
Вечерта е истинско удоволствие да се разхождаш по главната улица на Ханой. Затваря се движението и всички са излезли на разходка. Хиляди хора са излезли да се веселят. Различни групи от хора танцуват по улиците. Всеки може да се включи в танците. там не са задръстени като в България. Всевъзможни певци, шоута и какво ли не ще срещнете на улицата. Местните много обичат да сядат на ниски столчета и да си хапват просто ей така на улицата или да чоплят семки като нашите селяндури. Естествено и много красиви момичета има да се разхождат. В момента във Виетнам за най-готини мацки се водят тези които са с най-бяла кожа и по европейски носове. Полагат се какви ли не грижи да се пази бяла кожата или да се поизбели. Трудно ми е да преценя кои са по-големи кифли виетнамките или българките. Мацките се снимат в какви ли не пози и с хубави дрехи. Но пък за разлика от българките дето се изживяват за велики звезди тук виетнамките са усмихнати и контактни или поне спрямо мен беше така. Има много красиви виетнамки. Тъй като сред хилядите по улицата виетнамци няма с подобна фитнес физика като мен им привличам вниманието моментално и за мен е истинско забавление. Поздравяват те, заглеждат те, закачат се. За тях съм нещо като супермен. По смелите идват и те пипат по ръцете и гърдите, искат снимки. По-срамежливите като видят че се снимам с други и те идват да се присъединят. А ако аз искам да се снимам с някоя която е с гаджето си няма никакъв проблем и даже приятеля и е щастлив че съм пожелал да се снимам с мацката му (а в България ще те убият). Купона е в пълна сила, но аз това си го знам от други екскурзии в Азия и Африка. Тук те уважават за фитнес резултатите, а не като в България да кажат тоз на къв се прави или нарочно да не те отразяват. Радват се като си направят снимка.
Рано сутрин към 6 часа Площадите и парковете са пълни с хора които правят гимнастика или спортуват нещо. Пълни хора няма да видите. Обичат да хапват често, но някакси физиката им е такава че не стават дебели.
Препоръчвам да опитате кафе с яйце. В заведението столчетата са като за лилипути обаче.
За Ханой ще ви предложат водното куклено шоу. не си губете времето с него. Вижте го в ютубе и ще ви стане ясно.
Насочваме се към Сапа на височина 1650 метра. Не знам защо сме предупредени да си насим за там якета. Нищо подобно. Даже още по-голяма жега. Тъй като останалите от групата се интересуват от това как да се наплюскат здраво с часове програмата се мести за другия ден защото става тъмно още в 6 часа. Но добре че на другия ден наистина се изпълни програмата. Както казах на българският турист му дай да се тъпче и да пазарува. Имаше хора които пропускаха неща от програмата само и само да пазаруват. Разликата в температурата тук се свеждаше до това че вечерта вместо потник облякох тениска. Градчето е малко, но бива за приятна разходка. На площада имаше някакво сбиване с пострадали, но не видях полиция да дойде.
Тук се срещат различни племена , които носят някакви носии. Използват и малките деца да просят. Също има и църква, но то се оказа че на доста места във Виетнам има църкви. Тук започнах да установявам че приказките че всички кучета са изядени са едни празни приказки на хора дето не са стъпвали във Виетнам. Не съм виждал повече кучета от колкото имаше във Виетнам. Пълно е както с улични така и с домашни кучета. Иначе се прокрадва някакво мнение че както ние сме гледали прасета така и те си гледали кучета.
Следва шеметна разходка сред невероятни красоти и оризови полета. Интересното е че тук виетнамките се обличат в местни носии и така посещават това място. Гледките са феноменални и жалко че дори и снимките не могат да ги отразят.
Следва разходка до пазара, където продаваха кучешки глави.
Следва много хубава разходка из оризовите полета и села. Хубавато е че усещаш самия начин на живот, а не като разни програми на другите фирми да те стоварят в няколко града и нито природа виждаш и нито усещаш атмосферата и начин на живот на местните. В програмата романтично е написано че можело някое семейство да ни покани на кафе - това няма как да стане и не знам защо е написано.
Хората тук разчитат главно на ориза и семействата с това се занимават и дори гробовете се правят в самите оризови полета.
Във Виетнам станах и милионер
Все още не са махнати многото нули от банкнотите.
Следва едно топ местата по света залива Ха Лонг. Напомня много на Тайланд. Но тук е по-грандиозно и с уникални залези. Предвидена е нощувка на кораб в този рай. Изкачихме се и на най-високата точка на едно островче и снимките станаха уникални. Много ми е смешно някои като кажат България била най-красива, но на въпроса какво са виждали от другия свят естествено вдигат рамене.
Имахме и каране на каяк и посещение на пещера.
Следва отново приказна място Там Кок. От време на време има и дъждтъй като сме в края на дъждовния период, но по принцип късмета ни следва да спира да вали точно когато правим разходките. Разходката е невероятна и не ви остава нищо друго освен да се възхищавате.
Хотелчето е разположено на страхотно диво място и е с уникални бунгала.
Тук виетнамският шофьор прави някъв проблем и се отказва, но добре че нашата водачка успя да намери друг бързо.
Следва изкачване на връх за да се насладим на невероятни гледки.
Следва националният парк Фонг Ня. Тук късметът ни изоставя. Минава тайфуна и отпада едната пещера от програмата. Решавам да обиколя съседните села и да усетя начина на живот на хората. Останалите естествено тръгват по ресторанти пак. Видях как хората на село играят футбол, волейбол... Гробищата им са много красиви. Реката има интересен цвят.
Следва посещение на една интересна пещера с уникални форми в нея.
Получаваме компенсация за пропуснатат пещера поради тайфуна и посещаваме подземните убежища от виетнамската война. Разхождаме се в тунелите под земята, но са мъчение за мен поради високия ръст. Разглеждаме и музея с уникални снимки . Спираме се и точно на моста който определя границата между северен и южен Виетнам. Разбираме че вече няма грам омраза между САЩ и Виетнам и всичко е обърнато на бизнес отношения. Бивши участници от войната се връщат да видят отново местата.
Следва посещение на бившата столица Хуе. Разглеждаме нощния Хуе и съответно на другия ден кралският дворец, който си е в типичен китайски стил.
Следва посещение на 7 етажна пагода и гробницата на един от последните императори, който се оказа че бил обратен.
По пътя спираме за кратко на морето и се наслаждаваме на уникален пясък. Толкова е равен пясъкът просто нямам думи.
Следва един от най-посещаваните романтични градове на Виетнам Хой Ан. Градчето трябва да се види и денем и нощем. Вечер цялото е осветено от множество фенери и жълтия цвят на къщите придава някаква романтична атмосфера.
Следва посещение на новото чудо на Виетнам Златния мост. Стигаме с лифт до там като под нас са феноменални гледки. Самият комплекс е много интересен и ако не валеше дъжд можеше да му се наслаждаве много повече. Направено е и френско селце, германска бирария, луна парк и какво ли не още .... Заслужава си много това изживяване.
Следва търговското сърце на Виетнам Сайгон. Честно казано той се оказа приятно разочарование за мен. Мислех че това ще е градът който ще ме впечатли най-много, но се оказа че не е така. Личи си че виетнамците дърпат напред. Грандиозни сгради и небостъргачи правят впечатление. Но интересно главният площад не беше така оживен като в Ханой. Имаше предимно ученици и студенти и то не чак толкова. Имат и специална улица за нощен живот където ти предлагат дрога, масажи ... Тъй като проституцията е забранена по улиците те спират сводници и те питат искаш ли бум-бум (секс) и с едно обаждане по телефон за 2-3 минути пристигат мотористи които носят момичета и ако не ги одобриш следва нова партида... Това е някаква мафия . Цената варира около 50 долара. Никой не е чувал за България и само единият възрастен сводник знаеше за розата и за Стоичков и за успеха ни на световното.
Това е градът с най-много мотори. Няма как да се опише. Просто трябва да се види. Рано сутрин хиляди мотори един до друг пълзят лека по-лека като мравки.
Следва Камбоджа. Още от границата им се стартира с корупция. Шофьорът ни все бута по нещо на граничната полиция. Виетнамците са страшно нагли и нахални. Наредили сме се на опашка за паспортна проверка, а ония ухилени искат да прередят всички, но нашата водачка не ги допуска. До скоро време границата не била затворена и пътят е безобразен. Към столицата вече всичко се оправя. В Пном Пен вече си личи някакво развитие - започнати са да се строят високи сгради. Първият ден реално има време за посещение на затвора музей от времето на режима на червените кхмери. Безумният режим на Пол Пот е довел до избиване на милиони хора. Решено е било да се изселят хората от градовете и да се пратят на оризовите полета, обявяват те за шпионин ако носиш очила, знаеш чужд език, имаш висше образование. Премахнати са парите и разчиташ за ядене на ориза. Убивани са и деца.
Тук нощният живот няма ограничения за разлика от Виетнам. Нещата са като в Тайланд едно към едно. Има две съседни успоредни улички до реката с много барове със стотици проститутки , които ви призовават да посетите съответния бар. Човек да се чуди къде да влезе от толкова голям избор на жени. Има обаче и лейдибойци и трябва да се внимава. Можеш само да ги разпознаеш по краката, гръкляна и глезените. Ако си харесаш мацка от бара просто я поканваш да седне при теб. Задължително и поръчваш посочена от нея бира, която е 3 долара. След това тя сяда в теб и може да я опипваш навсякъде. Ако желаеш да вземеш дадена проститутка за хотела трябва да се договориш за цена, като задължително оставяш 10 долара на бара, а другите пари се дават на мацката. Цените се въртят около 50 долара. При добър късмет може да случиш и на такава която ще се държи с теб все едно ти е гадже и няма да бърза да си тръгва и даже може и песни да ти пее. Същата трябва да остави личната си карта на рецепцията на хотела ти за гаранция ако те обере или се случи нещо друго. Точно така трябва да се прави. Добре са го измислили. Тук се работи с две валути едновремено - долари и техните пари.
На другия ден е предвидено да се посети кралският дворец. Определено впечатляващ дворец.
След това следва посещение на будисткия храм Ват Пном, от който произлиза името на града.
Следва Сием Рип. Градът прогресира благодарение на комплекса Анкор Ват. Има и бурен нощен живот тук. Ще видите и доста възрастни хванали местни жени за временни гаджета за престоя си. В дискотеките може да ви се случи да ви атакува местна красавица, която не е проститутка и след приятелски танци просто да ви напише на телефона си цена ако искате да я приберете в хотела. Може да стартира и с оферта за 100 долара дори, ако усети че много я харесвате. Баровете с проститутки са изнесени далеч от центъра. Шофьори на тук-тук постоянно ще ви засипват с оферти за бум-бум. Нощните барове са с много добра музика, а не като в България с чалготия.
Хотела
Следва дългоочакваният Анкор Ват. Страхотна природа и храмове. Думите са излишни. Трябва да се види.
Следва посещение на езеро като море и едно уникално село. Има и разходка с лодка в горичка във водата.
Разполагаме с един ден за Банкок , но програмата предвидена с допълнително доплащане от 20 долара както казах в началото е много слаба. Добре че съм виждал преди Банкок защото просто който не е бил преди тук няма как да каже с такава програма за деня че е видял много от този град.
Поне опитах месо от крокодил за 5 долара 4 парченца на шиш. Храмовият комплекс го посещавам за втори път и пак си останах впечатлен много.
Полета за връщане преминаваше през Доха - Катар. Направи ми впечатление при посещение на тоалетната на летището има обслужващ персонал и като влезеш в съответната клетка те придружава някой от тях който ти почиства мястото за сядане и ти нарежда тоалетна хартия отгоре за да седнеш на чисто и тогава те оставя.
Благодаря на СЕД Адвенчърс за незабравимите мигове, които ни осигуриха и за организацията по провеждането на високо ниво.
