Полетът беше през Москва за Пекин. На летището в Москва си събуваш и обувките за проверка.
В Китай за малък град се имат тези от по 6-8 милиона, а представете си кои са големите ....
Хубавото в Китай е че такситата са евтини, но се пазариш все пак предварително.
Пекин впечатлява предимно с историческата си част, а небостъргачите не са така зашеметяващи като в Шанхай.
Още при първата разходка прави впечатление, че китайците много обичат краставици и си ги хрупат по центъра както ние си ядем сладолед. Човек не може да се движи свободно, тъй като все някой те дърпа да ти продава нещо или да ти предлагат момичета. Никога не съм бил център на внимание както там, тъй като всички са дребни и слабички, а аз съм висок и мускулест и много китайци си правеха снимки с мен и дори някои ми пипаха бицепса. Там не се яде шоколад и може да откриеш само някои от малките сникерси и то в супер огромен маркет. Предимно си падат по сушени плодове. Задължителен е пазарлъка при покупка на каквото и да било. Първо ти се обявява 5 пъти по-висока цена. Дори и когато си смъкнал цената незнайно как той е винаги на печалба. На улицата се изкарват дрехи по 3 лв. но в моловете цените са си баш европейски. Има и магазините за 1лв както тук ги наричаме. В моловете при сигнал всички продавачи се изстрелват и се страояват в редица за затварянето му. Сутрин се виждат на много места строени хората преди работа за да получават инструкции. Най-интересното е че може да видите на открито през деня да танцуват хора из паркове или по улиците да си правят странни гимнастики.
Задължително трябва да се посети пазарчето с печени змии, буболечки на клечки, скорпиони и други гадости. Един от групата ме убеди да пробвам змийско месо и се оказа по-вкусно и от пилешкото, така че го препоръчвам. Също така може да си купите водна змия за готвене от супермаркетите. Продавачите знаят само две думи на английски - чипо - по-евтино и уич уан - кое избираш. Нямаш ли визитка на хотела си изгорял директно - не можеш да се разбереш на никакъв език с тях. По централните улици всичко е лъскаво, но влезеш ли в страничните виждаш мизерията и как всеки е извадил пред къщата си нещо да готви и продава.
В Китай имат достъп в интернет само до определени сайтове. Тъй като 2МКО ни сложи мен и още един от групата в спалния вагон с китайци, които бяха студенти успяхме да поговорим малко на английски и се оказа , че те не знаят Мадона, но знаят Стоичков.
Тук е идвал да се моли китайският император.
Суджоу не е нещо особенно, но пък е интересно да се види.
Така посрещат в китайските ресторанти.
Естествено и задължителното посещение на теракотената армия в старата столица Сиан. Само няколко човека са били допускани до самите фигури.
Пещерите в Лоян
Сега следват снимки от прословутият Шао Лин, където не е бил стъпвал грам турист преди филма и след това се превръща в най-посещаваният. Кунг-фу шоуто не ме изненада с нищо....
Това са гробовете в Шао Лин
През този тунел се премина под реката.
Ханджоу не впечатлява с нищо, но ....
Една от малкото хубави китайки ....
Ето и чаената плантация.
Пренасяме се вече в Хонг Конг с култовата статуя на Брусли и ако се загубите просто показвате на фотоапарата снимката. Тук положението е друго. Тъй като е управляван от англичаните си личи строгата дисциплина и спазване на всякакви правила и глоби. Въздухът е много тежък и като влезете в магазин пък е адски студено от климатиците. Може да се разболееш за нула време.
Платената любов е разрешена в Хонг Конг, но е забранено сводничеството. Цените варират от 50-70лв на час.
Стъпил съм върху стъкло в кулата и отдолу е поне 200 метра.
Казино Венеция - небето е изкуствено....
Казино Галакси
Барът в Галакси.




Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.