Екскурзия Шри Ланка и Южна Индия с Мондел Травел 2017

Това е екскурзия предимно за любителите на природата, но също така е предвидено и посещение на Доха - достоен конкурент на Дубай. След като изгледах доста филми и клипове се спрях именно на това съчетание за екскурзия. Мога да кажа на тези които са посещавали северните части на Индия, че са в голяма грешка, че са наясно с тази страна. Задължително трябва да видят природата на Индия и то в тази област Керала.
Екзотичното ни пътешествие започна с полет София - Доха. Полета е около 5 часа. Предвидена е само нощувка, като разглеждането на този град с уникални небостъргачи е оставено за последния ден от екскурзията. При пристигането се нареждаме на опашка пълна с чернокожи и какви ли не идващи да строят за смешни пари сградите на бъдещето в Доха. Летището е от най-добрите в света. Ето и първи снимки от Доха -

Следва полет за най-големия град в Шри Ланка - Коломбо. Посрещат ни на летището с големи гирлянди от цветя за всеки. Хотела разполага с хубав басейн на покрива. Смея да твърдя, че не Тайланд е страната на усмивките а Шри Ланка. През цялото време се убеждавах в това. Може да не са богати, но всички са приветливи и се усмихват. Спират ви за кратки въпроси като откъде съм и почти никой не е чувал за България. Лично аз съм доволен от вниманието на местните. Може би защото там няма хора с подобна физика на моята и не се занимават с фитнес им беше интересно да контактуват с мен и да искат да си правят снимки. В Коломбо е предвидена кратка разходка, която е достатъчна за този град. Още при първият опит за снимка със статуя на Буда срещаме забележка от полицай, тъй като не можело да стоим с гръб към нея. Силно религиозни са и с тези религии някои хора не могат да мръднат напред изобщо. За пореден път се убеждавам, че религиите са за управление на масата от хора.

След това се насочваме към Анурдапура. по пътя спираме да изпием по един сок от кокосов орех. Не бих казал, че вкусът му беше по-хубав от тайландските.

Предвидено е посещение на едно от най-старите дървета в света Шри Маха Бодхи, което според легендата е клонка пренесена от дървото, под което Буда получава просветление. И тук отново сблъскване с религиозните им схващания и трябва да се събуем боси.

Разглеждаме и ступата Руванели, като наоколо е пълно и с маймунки.

За съжаление в Шри Ланка почти през цялата година се стъмнява по едно  исъщо време около 19 часа и сме малко ограничени във времето за разглеждане.
Насочваме се към Сигирия - едно от най-атрактивните места в Шри Ланка. Хотела е много добър и басейна е с изглед към самата скала. Персонала е страхотен. Уважават всички наши искания , включително и за музиката, която да се свири. Правят си снимки с нас, разменяме фейсбуци, шегуват се с нас .. Просто прекрасни хора може да срещнете в Шри Ланка. Никой не те гледа със завист, а дори ти се радват.

Предвидено е изкачването на 200 метрова скала, където е имало построен дворец в миналото и съответно страхотна гледка. Някои от групата се отказват директно да се изкачват, но реално изкачването не е трудно и си струва.

Реално около хотела може да се направи малка разходка и да се развеселите с контакти с местните ..

Предвидено е посещение на археологическият комплекс Полунаруа. Незнайно защо на входа на една полицайка и прищраква да проверява групата за паспорти. Самият комплекс напомня на Аютая в Тайланд, но е далеч от него по грандиозност.

Отново трябва да се съобразявате как да се снимате тук. Изтриха ми едната снимка и пак трябваше да заставам сниман настрани. Продавачите на разни неща тук са много нахални и трудно се измъквате от тях.
Разглеждаме и големите статуи на Буда

Отново е пълно с маймунки

По пътя може да забележите и свободни слонове.

Хубавото на пътищата в Шри ланка е че постоянно се пътува сред страхотна природа. Интересното е че трудно може да разберете къде свършва дадено селище, тъй като безкрайно по пътищата има къщи точно до пътя.
Следва посещение на Дамбула. Храмът е вграден в скалите. Тези Буди вече ми идват в повече след като съм бил в Китай и Тайланд. Нищо не им се променя в живота на хората и пак с векове ходят и се кланят на някакви статуи. Следва поредното събуване на обувки и просто на късмет чакаш да си ги намериш на връщане.

Следва посещение на градина за подправки и лечебни билки. Демонстрират ни как с едно намазване с някакво си кремче ти се отстраняват космите за 10 минути без грам болка. Почти всеки се навива, но си имам едно на ум, че нещо цената ще е съмнителна и естествено ти искат 100 долара. Предлагат ти какви ли не работи, които ако действаха трябва да затворим всички болници и лекарите да се пенсиоират. То нямаше болест дето да не се лекува. Търговски трикове и не се връзвайте. Ето и какаово дърво

Насочваме се към Канди. Тук се посещава храмът , къде се държи зъбът на Буда, но реално не се показва.

Има малко свободно време и освен да се разходите край красивото езеро друго не може да се направи. Предвидено е и посещение на шоу.

Изкачването към хотела е нещо като изкачването на остров Капри. Чудиш се как се справят тези шофьори по тези тесни и стръмни пътища. Хотела разполага с басейн с панорама към града. Тъй като мястото е изолирано и не ми остава нищо друго освен да отида на фитнес.

Забележете, че не дават да отваряте прозорците поради опасност от маймуни.
Следва посещение на ботаническата градина. Ще видите интересни дървета, както и много прилепи, но най-интересна си е алеята на палмите.

Следва посещение на приюта за слонове Пинавела. Тук имате възможност от близко разстояние да наблюдавате слонове, а срещу заплащане и да докоснете. Предвридено е и някво кратко шоу, ако може изобщо да се нарече така като ги хранят.

По принцип полицайките не дават да се снимаш с тях, но на мен не отказаха

Следва отправяне към курорта Калутара. Предвидено е приятно хотелче на брега на океана и разполагащо с басейн, който работи само до 19 часа. Хранене до пръсване с разкошната кухня от люти ястия. Препоръчвам на всеки, който обича люто шршланкската кухня. Недостатък е че реално хотела граничи с едно селище и около него се намират тук-таме хотели. Няма никакъв нощен живот за разлика от Бентота. Остава ви да се насладите на плажа само. Водата е много топла, а пясъка горещ. Предвидено е и шоу за туристите в хотела.

Предвидено е посещение на Гол. Започва се с разходка по река

В Гол най-интересното е старото крепостно укрепление и фарът.

Посещава се и музеят на маските

В Шри Ланка обявени цени на стоки ще намерите само в супермаркетите. На всички други места няма и обикновено на чужденците се обявяват други цени. Трябва да се пазарите за сувенири и тем подобни неща, тъй като ви се обявяват 3-4 пъти по-големи цени. Особено за бижута търговците искат от една гривна милионери да станат, ако хванат някой чужденец за балък.
Препоръчвам да си купите плодово прясно мляко от супермаркетите. Това е най-доброто мляко което съм пил след комунизма. Ананасите им са страхотни. Малките банани са с различен вкус от тези в България. Пилето с къри е страхотно.
Прави впечатлението на прекалено голям брой улични кучета и то от една порада. Котки почти не се виждат. Често се мяркат и огромни гущери.
С полет се отправяме от Коломбо към Мадурай в Индия. Местният водач не я наясно откъде е групата и мисли че сме руснаци и започва да ни пуска руски лафове. Почваме да се усещаме и му правим забележка.По програма пише, че ще ни посрещни с гирлянди от цветя, но може би не е чел програмата ... Завежда ни първо в стария дворец, като ни предупреждава че трябвало да се плаща за снимане. Не плащайте тази такса, защото всеки си снима и никой не прави проблем, а и реално няма какво да се снима чак толкова.

Следва посещение на грандиозен храм на богинята Менакши. Отново трябва да се събуем, като този път ни напълват в един чувал всички обувки на групата. Архитектурата е наистина уникална и се отличава от другите храмове. Ще видите и чешма на която от една чаша пият хората и интересно не се ли разболяват. Уж строго религиозен храм , а част от него е превърната в битак.

  Като се излезе от храма се минава по интересна уличка с чадъри

Пътят до хотела минава през типични индийски улици превърнати в битаци и мизерийка. Вечерята в хотела е много добра и персонала е услужлив. Да пресечеш булеварда пред хотела е цяло изпитание. За първи път виждам такъв уникален хаос в движението. Няма никакви правила. Светофарите нямат никакво значение. Шофьорите са много опитни. Бибипкане през секунда и интересно не стават катастрофи. Няма да чуете да псува някой, тъй като всички са  в нарушение. Пътни знаци трудно ще видите.

Следва посещение на природния резерват Периар. Нямах големи очаквания за него от клиповете, които бях гледал. Докато чакате за корабчето трябва да внимавате с маймуните. лично аз видях как една маймуна за секунди скочи върху раницата на един турист и му открадна банана. Реално с корабчето да видите някой друг пейзаж и някои животни от километрично разстояние. Приемате го просто като едно разнообразие този парк.

За вечерта е предвидено бойно шоу, което по-скоро ми прилича на цирково изкуство и не е нищо впечатляващо.

Около хотела е тип битак и няма какво да се види.

Интересното за района е че има доста християни и дори имаше голяма статуя на Христос. Тук хората не са точно като Шри Ланка. Наблюдават те и ако ги поздравиш и те поздравяват. Явно и  тук никой не тренира фитнес , защото има желаещи да се снимат с мен.

Успяваме да видим най-после и чаени плантации и хлебно дърво

Случваме и на тяхната нова година и по улиците виждаме празнуващи

Следва дългоочакваният ден от мен за разходка по каналите на езерото Вембанат. От клиповете които бях гледал това ми беше мястото фаворит в екскурзията. Не видях всичко от клиповете, тъй като е предвидено предвижване само по големите канали с кетувалам. Въпреки това разходката е страхотна. Уникална природа с невероятна растителност. Може да наблюдавате как местните хора си мият зъби в реката или мият чинии и дрехи. Това си е наистина екзотична разходка. Индия е и природа, а не само храмове. На корабчето е предвиден и обяд. Всеки започва да се чуди дали чиниите не са мити в реката след като видя подобни гледки, но все пак хапваме. Разходката е дълга и продължава до достигане на райския хотел в Кумараком. Впечатлен съм още от пръв поглед от хотела. Абсолютно райско кътче е този хотел. За съжаление бързо се стъмва и трябва да се обходи самия хотел и извън него по най-бързия начин. Може би не съм се впечатлявал така, освен от острова на Джеймс Бонд в Тайланд. Дива природа, къщички, канали, езеро, крясъци на птици ... Това ми е от любимите места. Използвах и рано сутрин да обиколя. Трябваше тук да е предвиден още един ден. Без да се замисля бих посетил този район отново.

Следва посещение на Кочин. Реално няма какво да се види в този град. Развеждат ни в старата част, където освен някакви китайски мрежи за ловене на риби няма нищо друго. Предвидено е традиционно шоу да се наблюдава вечерта. 1 час гледата как гримирват артистите и след това яко удряне на тъпани, което трудно се изтърпява, но за любителите на театъра ще представлява интерес. Добре че имаше хубави филипинки в залата, че да ни разсеят от индийската драма на сцената .

Напускаме Индия и се отправяме към съвременното чудо Катар. Разликата с Дубай просто е че го няма хотела Бурж Ал Араб и кулата Бурж Халифа. По нищо не отстъпва Доха. Небостъргачите са уникални. Също като Дубай си има стара и нова част. Посетихме старата част с пазара им, където някои от търговците не се занимаваха с банкноти от 1 долар. Екскурзовода ни разказа че реалните катарци са 300 000 и всичко друго е пришълци. Държавата осигурява страхотни привилегии за местните си жители - жилище, безплатен ток, вода, храна .. заплатите им почват от 15 000 долара. Ако жена се омъжи за чужденец губи тези права, но ако мъж вземе чужда жена има шанс тя да придобие тези привилегии, но трябва да приеме всички обичаи. Престъпност не съществувала. Всичко добре, но температурите достигат и до 50 градуса.

Шри Ланка и Южна Индия са страни, които си заслужава да видите главно заради природата. Единствен недостатък е липсата на нощен живот. 

Всичко беше добре организирано и групата нямаше проблеми по време на екскурзията.